Завръщане
Завръщане
Пътеки извървявах лъкатушни,
през мъката да мина дирех брод
и търсех пристан и слова разтушни
да излекувам себе си от теб.
Но залезът изгаряше в червено
също като в онзи първи път,
когато шепнех твойто име
и извивах плът под твойта плът.
Споменът бе толкова силен -
почувствах ласките, дъха ти притаен.
Отпих от тях като любовно биле,
живеца да събудя пак във мен...
Към теб завръщам се, Любими,
по този път - тъй стар и нов...
В сърцето си отново въведи ме,
защото моят лек е твоята любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
