ЗАВРЪЩАНЕ              

Лавини от пепели, натрупани с времето,         

пропукани сриват се, политат, свистят...   

натежалите пясъци, напоени със бремето,   

устояват, но колко ли още и как ?!             

Земята потресена с учуда поглежда -      

нечовешки устои, сила и мощ.             

Откъде са просмукани тези хубави мигове,    

за да има спокойствие в тихата нощ?!      

Но как...                            

ето го Изгрева да вести светлината,          

стъпва леко на пръсти и нежна Зора.     

Долитат с песен и птиците                     

без страх от тъгата...                          

и денят е красив,                           

а аз пак у Дома.