22.03.2013 г., 21:44

Завръщане

597 1 0

                 ЗАВРЪЩАНЕ              

 

Лавини от пепели, натрупани с времето,         

пропукани сриват се, политат, свистят...   

натежалите пясъци, напоени със бремето,   

устояват, но колко ли още и как ?!             

Земята потресена с учуда поглежда -      

нечовешки устои, сила и мощ.             

Откъде са просмукани тези хубави мигове,    

за да има спокойствие в тихата нощ?!      

Но как...                            

ето го Изгрева да вести светлината,          

стъпва леко на пръсти и нежна Зора.     

Долитат с песен и птиците                     

без страх от тъгата...                          

и денят е красив,                           

а аз пак у Дома.                          

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...