2.04.2016 г., 17:30

Завръщане

423 0 2

                                                           Завръщане

 

 

Защо се завръщам, защо да съм до вас.

Пребродих цялата земя,

пребродих пищна долина

и висока планина.

На хребета  в село,

над малката река,

една звездица свети

и огрява моята душа.

От гората майка

поляната с китните цветя

полита моята мечта.

Разцъфтелият глог

и жълтата липа

изпълват гръдта ми.

Хорото на мегдана

и жената в бяло

обсебват моето сърце.

Затова съм тук,

при моята звезда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...