Apr 2, 2016, 5:30 PM

Завръщане

  Poetry » Civic
424 0 2

                                                           Завръщане

 

 

Защо се завръщам, защо да съм до вас.

Пребродих цялата земя,

пребродих пищна долина

и висока планина.

На хребета  в село,

над малката река,

една звездица свети

и огрява моята душа.

От гората майка

поляната с китните цветя

полита моята мечта.

Разцъфтелият глог

и жълтата липа

изпълват гръдта ми.

Хорото на мегдана

и жената в бяло

обсебват моето сърце.

Затова съм тук,

при моята звезда.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...