2 abr 2016, 17:30

Завръщане

  Poesía » Civil
426 0 2

                                                           Завръщане

 

 

Защо се завръщам, защо да съм до вас.

Пребродих цялата земя,

пребродих пищна долина

и висока планина.

На хребета  в село,

над малката река,

една звездица свети

и огрява моята душа.

От гората майка

поляната с китните цветя

полита моята мечта.

Разцъфтелият глог

и жълтата липа

изпълват гръдта ми.

Хорото на мегдана

и жената в бяло

обсебват моето сърце.

Затова съм тук,

при моята звезда.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...