5.06.2016 г., 0:15

Завръщане

489 0 0

Завръщам се аз от миналото,

да напиша поредни творения.

Загърбих някога любимото,

за теб творих стихотворения.

Завръщам се аз от нищото,

реших ей така да намина.

Години премахвах излищното,

място направих, теб да те има.

Губих себе си, губих тъгата,

завърнах се отново да тлея.

Ах, тази болка позната,

за нея до гроб ще живея.

Завърнах се в спомени болни,

до болка обичах те някога,

Възвърнах мечтите неволни,

а ти си същия както всякога!

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...