Завръщам се аз от миналото,
да напиша поредни творения.
Загърбих някога любимото,
за теб творих стихотворения.
Завръщам се аз от нищото,
реших ей така да намина.
Години премахвах излищното,
място направих, теб да те има.
Губих себе си, губих тъгата,
завърнах се отново да тлея.
Ах, тази болка позната,
за нея до гроб ще живея.
Завърнах се в спомени болни,
до болка обичах те някога,
Възвърнах мечтите неволни,
а ти си същия както всякога!
© Иваничка Петкова All rights reserved.