кумеца (Румен Ченков)
399 1922
21.04.2007 г., 8:37 ч.

ЗАВРЪЩАНЕ 

  Поезия
932 0 30
 

ЗАВРЪЩАНЕ


Сънувах бащината къща

във полусенки, в полумрак

(в съня си само се завръщам...)

и съм немирния хлапак,


със сабя - дървена - на кръста, 

през рамо с лък от върбов клон.

Геройски си разглеждам пръста,

одраскан на един пирон.


Сънувах татко ми на двора,

но побелял и остарял -

до люляка, сменил стобора,

красив, уханно разцъфтял -


да храни гълъби с трошици.

От шепите му те кълват,

а мъничките им очици

доволно, радостно блестят.


В съня си само се завръщам

във онзи свят далечен, мил,

където люляк ме прегръща,

където винаги съм бил.

21. 04. 2007 г.

Добрич

© Румен Ченков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??