ЗАВРЪЩАНЕ
ЗАВРЪЩАНЕ
Сънувах бащината къща
във полусенки, в полумрак
(в съня си само се завръщам...)
и съм немирния хлапак,
със сабя - дървена - на кръста,
през рамо с лък от върбов клон.
Геройски си разглеждам пръста,
одраскан на един пирон.
Сънувах татко ми на двора,
но побелял и остарял -
до люляка, сменил стобора,
красив, уханно разцъфтял -
да храни гълъби с трошици.
От шепите му те кълват,
а мъничките им очици
доволно, радостно блестят.
В съня си само се завръщам
във онзи свят далечен, мил,
където люляк ме прегръща,
където винаги съм бил.
21. 04. 2007 г.
Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
