ЗАВРЪЩАНЕ
ЗАВРЪЩАНЕ
Сънувах бащината къща
във полусенки, в полумрак
(в съня си само се завръщам...)
и съм немирния хлапак,
със сабя - дървена - на кръста,
през рамо с лък от върбов клон.
Геройски си разглеждам пръста,
одраскан на един пирон.
Сънувах татко ми на двора,
но побелял и остарял -
до люляка, сменил стобора,
красив, уханно разцъфтял -
да храни гълъби с трошици.
От шепите му те кълват,
а мъничките им очици
доволно, радостно блестят.
В съня си само се завръщам
във онзи свят далечен, мил,
където люляк ме прегръща,
където винаги съм бил.
21. 04. 2007 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
