8.01.2017 г., 10:22

Завръщане

1K 0 0

Гледам и се взирам все на изток.

Гледам и очаквам да се върнеш 

с онзи влак, с който те изпратих.

С онзи влак на вечната надежда. 

Тя, моята гара пак ще го приеме 

и празните скамейки ще ликуват 

след толкова дни на трепетно очакване. 

По коловоза пак ще звънне музика 

и релсите с усмивка ще те срещнат, 

а влакът спрял ще извести със сирената 

за дългото, дочакано завръщане. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Димитраков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...