Гледам и се взирам все на изток.
Гледам и очаквам да се върнеш
с онзи влак, с който те изпратих.
С онзи влак на вечната надежда.
Тя, моята гара пак ще го приеме
и празните скамейки ще ликуват
след толкова дни на трепетно очакване.
По коловоза пак ще звънне музика
и релсите с усмивка ще те срещнат,
а влакът спрял ще извести със сирената
за дългото, дочакано завръщане.