Гледам и се взирам все на изток.
Гледам и очаквам да се върнеш
с онзи влак, с който те изпратих.
С онзи влак на вечната надежда.
Тя, моята гара пак ще го приеме
и празните скамейки ще ликуват
след толкова дни на трепетно очакване.
По коловоза пак ще звънне музика
и релсите с усмивка ще те срещнат,
а влакът спрял ще извести със сирената
за дългото, дочакано завръщане.
© Никола Димитраков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
