13.01.2009 г., 11:49

Завръщане

1.1K 0 9
 

Изплъзнах се от теб.

За по-удобно.

И скрих  се надълбоко,

във второто ми аз.

Изгубих всичко.

Подкрепа не очаквах.

Не исках да намеря

в очите ти първична страст.

Избягах без да мисля

или да поглеждам.

Изплашена бях

като малко дете.

Забравих какво

представляваш за мене

и моето нежно сърце.

Но се върнах отново.

Изцяло покорна.

Благославяща тази

прекрасна любов.

Обичам те много!

Нежна и горда,

ще остана завинаги

твоя жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...