13.01.2009 г., 11:49

Завръщане

1.1K 0 9
 

Изплъзнах се от теб.

За по-удобно.

И скрих  се надълбоко,

във второто ми аз.

Изгубих всичко.

Подкрепа не очаквах.

Не исках да намеря

в очите ти първична страст.

Избягах без да мисля

или да поглеждам.

Изплашена бях

като малко дете.

Забравих какво

представляваш за мене

и моето нежно сърце.

Но се върнах отново.

Изцяло покорна.

Благославяща тази

прекрасна любов.

Обичам те много!

Нежна и горда,

ще остана завинаги

твоя жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...