13.01.2009 г., 11:49

Завръщане

1.1K 0 9
 

Изплъзнах се от теб.

За по-удобно.

И скрих  се надълбоко,

във второто ми аз.

Изгубих всичко.

Подкрепа не очаквах.

Не исках да намеря

в очите ти първична страст.

Избягах без да мисля

или да поглеждам.

Изплашена бях

като малко дете.

Забравих какво

представляваш за мене

и моето нежно сърце.

Но се върнах отново.

Изцяло покорна.

Благославяща тази

прекрасна любов.

Обичам те много!

Нежна и горда,

ще остана завинаги

твоя жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...