Изплъзнах се от теб.
За по-удобно.
И скрих се надълбоко,
във второто ми аз.
Изгубих всичко.
Подкрепа не очаквах.
Не исках да намеря
в очите ти първична страст.
Избягах без да мисля
или да поглеждам.
Изплашена бях
като малко дете.
Забравих какво
представляваш за мене
и моето нежно сърце.
Но се върнах отново.
Изцяло покорна.
Благославяща тази
прекрасна любов.
Обичам те много!
Нежна и горда,
ще остана завинаги
твоя жена.
© Ванина All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
