Изплъзнах се от теб.
За по-удобно.
И скрих се надълбоко,
във второто ми аз.
Изгубих всичко.
Подкрепа не очаквах.
Не исках да намеря
в очите ти първична страст.
Избягах без да мисля
или да поглеждам.
Изплашена бях
като малко дете.
Забравих какво
представляваш за мене
и моето нежно сърце.
Но се върнах отново.
Изцяло покорна.
Благославяща тази
прекрасна любов.
Обичам те много!
Нежна и горда,
ще остана завинаги
твоя жена.
© Ванина All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
