Изплъзнах се от теб.
За по-удобно.
И скрих се надълбоко,
във второто ми аз.
Изгубих всичко.
Подкрепа не очаквах.
Не исках да намеря
в очите ти първична страст.
Избягах без да мисля
или да поглеждам.
Изплашена бях
като малко дете.
Забравих какво
представляваш за мене
и моето нежно сърце.
Но се върнах отново.
Изцяло покорна.
Благославяща тази
прекрасна любов.
Обичам те много!
Нежна и горда,
ще остана завинаги
твоя жена.
© Ванина All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
