Какво, като си отиват дните ми?

Какво, като косата ми сребрее?

Какво, като не влизам в роклята

за двадесет годишни?

Какво,...

като ме гледат хората,

когато улицата закънти от моите токчета?

Какво,...

като шушукат зад гърба ми...

и чудят се дали съм вещица,

че с токчетата още тропам и града събуждам!

Дали... със тях не искам...

сърцата мъжки да изтръгвам,

магии,...мимоходом да им хвърлям,

сънят им скришом да открадвам!

Дали... пък на жените,

лукаво не подхвърлям семето на

ревността и на съмнението,

на завистта и на самосъжалението?!

Дали? Дали?...

А аз съм същата!

Каквато бях - такава се завърнах!...

Тя разликата, e само във годините...

Цвета на моите коси, ..

на роклята размера,

и мъдростта натрупана - това е!

За тези,... не разбрали

болезнената скромност

на едно момиче..и сбъркали го с гордост

и надменност,...не ще е лесно за разбиране,...

че не е гордост днешната ми стъпка,

не е пренебрежение!..

Аз просто съм жена, открила себе си!

Намерила...самата себе си в тълпата!

Повярвала във собственото АЗ

и крачката спокойна -

това съм АЗ със днешна дата!

Мислете ме за вещица..

и за магьосница...и за каквато щете!!!..

Ала...преди да ме изпратите на кладата...

Преди да драснете и клечката...

Открийте себе си в тълпата...

Открийте собственото Аз...

и после...ще говориме...

Valentina Mitova

07/04/2019