Завръщане
Като гара с влакове -
идващи от някъде,
тръгващи за никъде,
е болничната стая,
спомените нижат се,
от миналото идват,
за последно ги посрещаш
и чакаш влака за безкрая.
Но когато влезе,
отново бяла, светлината,
душата ти възкръсва
там, до вазата с цветята.
Посрещнал си живота,
нежно го прегръщаш,
с влака за безкрая
тихо се завръщаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
