6 окт. 2007 г., 11:48

Завръщане

981 0 33
 

                                       Като гара с влакове -
                                       идващи от някъде,
                                       тръгващи за никъде,
                                       е болничната стая,

                                       спомените нижат се,
                                       от миналото идват,
                                       за последно ги посрещаш
                                       и чакаш влака за безкрая.

                                       Но когато влезе,
                                       отново бяла, светлината,
                                       душата ти възкръсва
                                       там, до вазата с цветята.

                                       Посрещнал си живота,
                                       нежно го прегръщаш,
                                       с влака за безкрая
                                       тихо се завръщаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...