Като гара с влакове -
идващи от някъде,
тръгващи за никъде,
е болничната стая,
спомените нижат се,
от миналото идват,
за последно ги посрещаш
и чакаш влака за безкрая.
Но когато влезе,
отново бяла, светлината,
душата ти възкръсва
там, до вазата с цветята. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up