Oct 6, 2007, 11:48 AM

Завръщане

  Poetry
983 0 33
 

                                       Като гара с влакове -
                                       идващи от някъде,
                                       тръгващи за никъде,
                                       е болничната стая,

                                       спомените нижат се,
                                       от миналото идват,
                                       за последно ги посрещаш
                                       и чакаш влака за безкрая.

                                       Но когато влезе,
                                       отново бяла, светлината,
                                       душата ти възкръсва
                                       там, до вазата с цветята.

                                       Посрещнал си живота,
                                       нежно го прегръщаш,
                                       с влака за безкрая
                                       тихо се завръщаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...