Мариела_Георгиева (Мариела Георгиева)
38 132
15.09.2022 г., 19:20 ч.

Завръщане 

  Поезия
360 2 8

Горяха ме на клади.

На кръстове разпъваха душата ми.

Главата ми под гилотината лежеше не веднъж.

Мълвях молитви, с устни, парещи от жажда.

Рисувах пролет върху изсушена сива пръст.

Пропадах.

Изранена се изправях.

Кръвта избърсвах с гаснещи очи.

От болка изтощена продължавах.

Оставях бледи, грапави следи.

Разстрелваха ме.

Мъртва се изправях.

В ръце, аз синьото над мен крепях.

Обесваха ме.

Аз не се предавах

И продължих да дишам теменужен прах.

Замерваха ме с камъни.

Отказах

За милост да помоля

И разбрах,

Че болката във мене избуява

Като прекрасен, сладко-кисел цвят.

Трепереща на вятъра,

И обругана.

Разкъсана от нежност и тъга,

Изправям се аз, вишнена и бяла,

Неразрушена в свойта самота.

 

© Мариела Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Миночка, благодаря ти за подкрепата и оценката.
  • Много смелост и сила блика от стиха,това говори за силен и несломим дух.Браво!
  • Петя, много благодаря.
  • Хареса ми. Много.
  • Toti, благодаря за сърдечната оценка. За мен означава много!
  • Въпреки всичко - "вишнена и бяла".
    Силен е духът на самотата ти!
    Поздрави!
    Успех!
  • Мария, ако научих нещо в този живот, то е да не се предавам....Затова, след толкова време най-сетне реших да изразя себе си на глас.... Благодаря ти за това, че се спираш да ме погледнеш....благодаря и за изразеното мнение, което (след като съм чела част от поезията ти), високо ценя....
  • Важното е, че се завръщаш след всичко преживяно "вишнена и бяла" - чудесно си го казала в поантата! Необикновена сила има в лирическата ти, която отъждествявам по вътрешен усет с теб! Поздравявам те, Мари!
Предложения
: ??:??