Завръщане
Горяха ме на клади.
На кръстове разпъваха душата ми.
Главата ми под гилотината лежеше не веднъж.
Мълвях молитви, с устни, парещи от жажда.
Рисувах пролет върху изсушена сива пръст.
Пропадах.
Изранена се изправях.
Кръвта избърсвах с гаснещи очи.
От болка изтощена продължавах.
Оставях бледи, грапави следи.
Разстрелваха ме.
Мъртва се изправях.
В ръце, аз синьото над мен крепях.
Обесваха ме.
Аз не се предавах
И продължих да дишам теменужен прах.
Замерваха ме с камъни.
Отказах
За милост да помоля
И разбрах,
Че болката във мене избуява
Като прекрасен, сладко-кисел цвят.
Трепереща на вятъра,
И обругана.
Разкъсана от нежност и тъга,
Изправям се аз, вишнена и бяла,
Неразрушена в свойта самота.
© Мариела Георгиева All rights reserved.
