15.04.2009 г., 21:37

Завръщане. Готовност. Своб... О, да!

2.1K 0 5

Готов съм да изчезна без следа,
фрактално в цветове да се разтворя,
както в Океан разтваря се сълза...


И Светлината в поглед ококорен.

След мене ще оставя светове,
изпълнени с мълчание и екот
и с Устрема на шепа векове...


И да Позная Смисъла на "Всеки".

Готов съм да се срина в Пропастта
на думите, деляща от Сърцето
за да политна в миг на Своб... О, да!


(О, да, Тя в миг достъпна Е... Вовеки!)

Защото Свободата Е в Пръстта,
в която се събужда кълн от лани,
и в пръстите, Творящи Красота...


И в туфите по рилските поляни.

В готовността над тънката черта
на дните си в "Отвъд " да се превърнем,
прозрели за миг , как "Аз " и "Онова"
изчезват в Пустота, щом се... 

 

Завърнем?!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек е свободен да избира, пък ако иска да избира 'свобода'! Много е величаво.
  • Не беше трудно да намеря риТмите с които в типито настръхвах-очудена,замислена...емоционално сложили финал на трипчето но мислено стартираха ми любопитството към творчество което верно лесно се разбира,а толкоз трудно се намира...раздиращо мълчанието тихо и света ни сив разбиващо на късове от рециклирана хартия умираща,изгаряща във пламъци на дивото където сгряваше и светеше ни в типито...
    Поздрав за мислите, които обличаш в сразяващи думи...
    От загубените-намерени гостенки във Желен!
  • Браво!Браво!
  • Прекрасен стих!
  • УАУ! невероятно!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...