15.04.2009 г., 21:37

Завръщане. Готовност. Своб... О, да!

2.1K 0 5

Готов съм да изчезна без следа,
фрактално в цветове да се разтворя,
както в Океан разтваря се сълза...


И Светлината в поглед ококорен.

След мене ще оставя светове,
изпълнени с мълчание и екот
и с Устрема на шепа векове...


И да Позная Смисъла на "Всеки".

Готов съм да се срина в Пропастта
на думите, деляща от Сърцето
за да политна в миг на Своб... О, да!


(О, да, Тя в миг достъпна Е... Вовеки!)

Защото Свободата Е в Пръстта,
в която се събужда кълн от лани,
и в пръстите, Творящи Красота...


И в туфите по рилските поляни.

В готовността над тънката черта
на дните си в "Отвъд " да се превърнем,
прозрели за миг , как "Аз " и "Онова"
изчезват в Пустота, щом се... 

 

Завърнем?!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек е свободен да избира, пък ако иска да избира 'свобода'! Много е величаво.
  • Не беше трудно да намеря риТмите с които в типито настръхвах-очудена,замислена...емоционално сложили финал на трипчето но мислено стартираха ми любопитството към творчество което верно лесно се разбира,а толкоз трудно се намира...раздиращо мълчанието тихо и света ни сив разбиващо на късове от рециклирана хартия умираща,изгаряща във пламъци на дивото където сгряваше и светеше ни в типито...
    Поздрав за мислите, които обличаш в сразяващи думи...
    От загубените-намерени гостенки във Желен!
  • Браво!Браво!
  • Прекрасен стих!
  • УАУ! невероятно!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...