Готов съм да изчезна без следа,
фрактално в цветове да се разтворя,
както в Океан разтваря се сълза...
И Светлината в поглед ококорен.
След мене ще оставя светове,
изпълнени с мълчание и екот
и с Устрема на шепа векове...
И да Позная Смисъла на "Всеки".
Готов съм да се срина в Пропастта
на думите, деляща от Сърцето
за да политна в миг на Своб... О, да!
(О, да, Тя в миг достъпна Е... Вовеки!)
Защото Свободата Е в Пръстта,
в която се събужда кълн от лани,
и в пръстите, Творящи Красота...
И в туфите по рилските поляни.
В готовността над тънката черта
на дните си в "Отвъд " да се превърнем,
прозрели за миг , как "Аз " и "Онова"
изчезват в Пустота, щом се...
Завърнем?!
© Кирил Ценев Все права защищены