severianin (Валентин Чернев)
417 677
21.02.2012 г., 14:07 ч.

Завръщане ІІ 

  Поезия
957 0 25

ЗАВРЪЩАНЕ ІІ

 

          "Ще се завърнат всички предишни божества..."

                            Жерар дьо НЕРВАЛ, "Делфика"

 

          "Понякога  сам съм си бога..."

                             Александър ГЕРОВ, "Гротеска ІІ"

 

Внезапно в сумрака над мен запърхаха видения,

отекна гръм и се разтресе облачната стряха,

и се посипаха звезди – започваше небетресение,

затътна дъжд, светкавиците заплющяха...

... и аз разбрах – завърнали се бяха божествата,

царували над моя мъртъв свят в епохи стари,

повя над древни храмове божествен вятър

и пламна огън пред изстинали олтари.

 

И аз обух сандалите на пилигрим окъсан,

и взех в ръка тоягата за път далечен.

Над мен ехтеше сводът на небето свъсено

и падаха безкрайно дълги вечери.

И пътят ме поведе надалече – там, където

изчезнали империи се вдигаха от нищото,

изгряваха невиждани съзвездия в небето

и оживяваха страни под пепелищата.

 

И с древни елини пладнувах под маслините,

и с финикийски кораби обиколих моретата,

и пих в акадски чаши на Елам и Хур от виното,

и зърнах жертвеника в Урарту да свети.

И все вървях, и чаках в мрака – уморен, посърнал –

пред чужди храмове на сто езика мъртви виках,

защото знаех – божествата стари са се върнали.

 

Но в моя тих олтар не влезе никой!

 

И аз разбрах – сред божествата бог за мене няма.

Тресат могъщи богове небесните селения,

но аз напразно търся древен бог за храма си,

защото моят храм е всъщност храм за мене!

Сместете се, небесни жители могъщи!

Каквото може всеки бог – и аз го мога.

Не идвам гост при вас – аз се завръщам в къщи.

Защото знам – аз само съм си бога!

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички! Спокойна вечер и лека нощ.
  • Разбира се, че е трудно. който и да било да коментира стиховете ти,
    като литературно изпълнение. Само може да черпи от умението.
    Колкото до проблематиката, то тя е доста експериментално поднесена.
    Поне аз мисля, че това което си споделил не го мислиш точно така,
    всеки ред звучи провокативно...
    А ако мога да предложа... примерно финала да е така...

    Не идвам гост при вас – аз се завръщам в къщи.
    Защото знам – аз всъщност съм си бога!
    Така увисването/двисмислието/ на "само" мисля отпада...
  • Изборът на позиция е неоспоримо право на всеки творец в областта на художественото слово.
    И един от критериите за оценка на дадена поетическа творба е този: как авторът е защитил позицията си и доколко убедително извежда идеята.
    Тук са налице осъзнати убеждения,изразени в строга логическа последователност на съжденията; страстна изява на чувствата,внушителна метафорична образност...и един финал,след който
    и вярващи,и невярващи остават замислени...

    Да приеме или да отхвърли авторовата позиция, е също право на читателя.
    Но това автоматично не води до приемане или отхвърляне на творбата.
    Тези неща в някои от коментарите се смесват.

    И понеже се спомена ритъмът, всеки може да види, че от първия до последния ред стихотворението е издържано в класическата стъпка ЯМБ.

    Поезията на Чернев е явление – и не само в този сайт. Подобни спорове
    под творбите му, породени от известно неразбиране на идейното съдържание, са естествени, логични и очаквани...




  • Глупости. Специално под този вол има теле. Мигар нямам вграден метроном в душицата!? Ритъмът не е равномерен и гладък, където и да слагаме ударенията.
  • Господин Чернев,
    Аз никога не съм бил вярващ, не съм, няма и стана. Но това не ми пречи да уважавам вярата на истниските вярващи, независимо, че не приемам техния Бог. Тук не става въпрос за разните сатанински и други секти, а за основните религии, преживели стотици и хиляди години. Това си е техен избор и изконно право. Затова и не бих ги засегнал с изрази като:
    "Сместете се, небесни жители могъщи!
    Каквото може всеки бог – и аз го мога."
    Спестете си цитати от Библия, Евангелия, Корана и т.н, защото ги знам не по-лошо от вас.
    Разбирам и какво сте искали да изразите с вашата проповед, но така или иначе, при сегашната й редакция, е налице тежка обида за тези истински (не псевдо, каквито се нароиха и България след промените) вярващи
  • "Ти се гневиш, Юпитер /Херкулес/. Значи ти не си прав!" - как мога насила да накарам някого да коментира?
    Самир, всичко с ритъма си е съвсем наред. Не търси под вола теле.
    С онези, които са заменили глагола "мисля" с глагола "вярвам", просто няма смисъл да се спори. Това, с проповед за единия, с богохулство за другия, е от съвсем други времена...
    Още веднъж - Благодаря на всички!
  • аре типично по откровенски
    поредният месия
    стана жертвено добиче
    ма и с право
    май



    хих
  • Аз пък мисля, че ритъмът си е ОК, както и текста като съдържание.
  • Меко казано, това си е една нерафинирана проповед, която, откъдето и да се погледне, мястото й определено не е в отдел "Поезия". Най-доброто, което можете да направите, то е да помолите сайта да открие нов раздел "ПРОПОВЕДИ... ВСЯКАКВИ" и да я прехвърлите там.
    "Важна беше темата... А не качествата на стиха ми - с коментар или без него аз добре зная и силните, и слабите му страни." Ами като сте наясно със слабите му страни защо не ги отстраните, а сервирате сурогат? А и щом темата е толкова важна, защо не я поставите за разглеждане в някои от форумите, а публикувате точно в "Поезия"?
    И какво е това едва ли насилствено провокиране към комантари? Аз лично няма да се учудя, че ако евентуално възникне една, според мен напълно излишна, дълга полемика, в резултат на стотиците коментари, каквито случаи в този сайт вече има, прочитите могат да достигнат хиляди. Но и милион да са, те няма как да направят вашата проповед по-качествена.
  • (още един)
    Откъм философия - ок. Но ритъмът по личния ми аршин е под всякаква критика. А какъв е смисълът от този коментар, след като Вие това много добре си го знаете...
  • Важна беше темата - Божието, божественото у човека и човешкото у боговете - някогашни и днешни. - Темата е интересна, но тук не е форум за обсъждане на теми... За което аз лично понякога съжалявам.
  • Опитах се да провокирам сериозните автори и читатели в сайта - и донякъде успях. Важна беше темата - Божието, божественото у човека и човешкото у боговете - някогашни и днешни. А не качествата на стиха ми - с коментар или без него аз добре зная и силните, и слабите му страни. Благодаря на всички, които взеха отношение.
  • Невероятен стих! Съпричастен съм!
    Поздравления!
    Изкуството да бъдеш бог!!! Да проектираш чувствата и мислите си, да се променяш по свое желание! Нима не е така?
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=233793
  • И на мен ми прилича като рецитиране на театрален сценарий, лично мое мнение.Не че е лошо, но малко е далеч от представата за стихотворение, въпррос на вкус, мисля.
  • Ще си позволя да изкажа още един коментар.Няма значение, дали са положителни или не.Вчера и аз реагирах - емоционално!Веднага направих връзка с това, което е казано в Библията:"Богове сте...", но все си мисля и друго, че изкуството(под каквато и да е форма)е едно от най-важните неща...само едно е по-важно - да останем хора!Дори и да звучи изтъркано,според мен е така - иначе и самото то, рано или късно ще се обезсмисли.
  • Обяснението, защо не всеки се решава да коментира, е просто! Вие, г-н Чернев, сте един от най-добрите поети в сайта и не само. Вашата поезия блесна с неповторим и безупречен стил, с дълбочина и истинска художествена стойност. Следите новите публикации, коментарите ви са професионални и безпощадни, където трябва. Аз ви чета, но...си мълча!
    Творецът е бог, но малко са богоизбраните!
  • И до мен не достигна този стих. Много театралничене има тук, което ми е чуждо. В стилово отношение е добър разбира се.
  • Защо, приятели, от 45 прочели нито един не се реши да коментира това стихотворение? -

    Коментарът не винаги е задължителен.Какво значи да се реши да коментира? Аз например коментирам, когато нещо ме провокира да го направя. А ме провокира емоция. Затова понякога коментирам стихове или стихоплетни, които не са "технически" издържани, но емоционално "светят" или "викат за помощ", а тук... Всичко е перфектно , но... не ми се разтуптя сърцето докато го четох. Това е. Имате прекрасни стихове, просто този не е за мен. Което не го прави по-малко добър...вероятно.
  • Исполинско е!
    Малцина успяват да слязат толкова навътре в себе си. А още по-малко - да се изкачат обратно.
  • Kак може да се каже на бялото - черно, на истината - неистина, на "да"-то - "не"?Аз не мога.Поздрави!
  • Напълно възможно! Прави впечатление, че категорията "творец" все повече се измества към "реалистите" - с други думи към вторичното - наука и техника. Но безсмъртна е, според всички твърдения, душата. И божественото в творческия процес е в другата насока - в първичното, душевното, духовното. Техническото е постижимо, научаемо. Духовното е вродено, присъщо свише. Не са ли десетките /може и повече/ мъртви религии доказателство, че истински творец е само човекът?
    Разсмяхте ме, Алипиева! Не съм тук за удивителни или въпросителни, за "гушки" и "цунки". Но в този сайт има интелигентна публика, по-малко подвластна на емоциите и интригите, отколкото в други сайтове, а няма /поне аз не зная!/ друг начин за общуване с нея, освен коментарите. И се мъча да провокирам онези, които знаят и могат, дори с риск да бъда уязвен. Значи може, все пак... Благодаря на всички!
  • За да не коментират, най-вероятно нито ги е стреснало, нито ги е уплашило, нито - запленило. Технически добре написано. Като философия - добре познат (откриването на Азът не е новост, както и богосравняването на човешките еговъзможности) опортюнизъм. Творецът е преди всичко човек, но факт е, че реалистите решават съдбата на света (икономисти и техници) - в по-широк смисъл и те са творци, а в смисълът, който предполагам, че визираш по-скоро творецът е "пастир" на душевността.
  • Философски стих за осъзнаването и израстването на човешкия дух! Мъдрост и поезия!
  • Полет на извисения човешки дух,повярвал в безкрайността на своите възможности...

    А като реализация на философски замисъл, тази творба още веднъж доказва овладяната от теб, Северянино, способност да въплътяваш в строго единство съдържание и форма...

    Светъл поздрав!
  • Защо, приятели, от 45 прочели нито един не се реши да коментира това стихотворение? Кое ви стресна? Кое ни уплаши? До къде стига вашият полет, вашите претенции, вашето можене да се наредите сред решаващите съдбата на този свят? Творецът е бог! Или се съмнявате?...
Предложения
: ??:??