Завръщането на Недялко Йорданов

В държавата ни, от някой отнесена,
След много беди, тревоги и патила,
Новата година дойде неприветствана
От хората, пожелали да карат кола.

По пътищата, препъленени с автомобили
Летя скоростно със страхът си и аз,
Много шофьори случайни - трезви и пили,
Изпълват шумния трафик на нощен Бургас.

Скоростта я намалям всеки път щом изкочи
Човечец, на пътеката, да пресича готов.
Без повече инциденти, но съдбата посочи
Отново да срещна господин Йорданов.

По пътя за гарата, без много коли,
На зелено минавах по светофарите нощни,
И минах от там, където сърцето ме боли,
Където не ударих спирачките вносни.

Нагоре живее известният бургаски поет,
И всеки ден по тези улички за някъде минава.
Дано през живота си нямам този късмет,
Да го засека пак, и затова много внимавам.

Огледах се концентрирано, спрях за миг,
Но нещо изхлопа в колата ми шумно.
Не бях забелязал приятен старик,
Който се блъсна в колата безумно.

В късния час не е време за срещи или кафе,
Не е време да караш колело през нощта,
А старика се оказа с познато лице.
Да катастрофирам с поети, е сякаш съдба.

Изтупа се нервно, и отново бе оцелял,
Но ме изгледа сякаш ловец съм и ходя на лов.
Да проговори, да мръдне - не беше посмял,
Все тъй ме гледаше Недялко Йорданов.

Стиснахме се и ръцете, изпратих го с колата.
В епилог ще добавя, че пак му се размина,
Но явно пак с него ме срещна съдбата.
Е, карай, честита му нова 2007 година.

пс: вижте в произведенията ми, първото ми публикувано стихче от април 2006...