Завързвам тишината
1K
0
5
Завързвам тишината
с въже,
изплетено от лъчи на залязващо слънце -
тънки нишки алена прелест...
Завързвам тишината
към брега на мислите си,
незнайно защо натежали от горест.
Ала тя - тишината, е лодка,
търсеща вечно пространства и шир...
и поема отново навътре в морето,
за да плава безспир...
Къса въжето и тръгва да гони вълните.
Отнася тъгата ми в себе си.
... започвам да чувам гласа на мечтите
и го сливам с гласа на сърцето си...
Пред очите ми - вълните и слънцето
правят любов.
Преди миг тишината отплава.
След малко месецът ще е готов
да изгрее
и пръсне забрава...
с въже,
изплетено от лъчи на залязващо слънце -
тънки нишки алена прелест...
Завързвам тишината
към брега на мислите си,
незнайно защо натежали от горест.
Ала тя - тишината, е лодка,
търсеща вечно пространства и шир...
и поема отново навътре в морето,
за да плава безспир...
Къса въжето и тръгва да гони вълните.
Отнася тъгата ми в себе си.
... започвам да чувам гласа на мечтите
и го сливам с гласа на сърцето си...
Пред очите ми - вълните и слънцето
правят любов.
Преди миг тишината отплава.
След малко месецът ще е готов
да изгрее
и пръсне забрава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Леонова Всички права запазени
!! от баклава по убао ма!!!от две баклави биля!!кат го четих на сиганчитта,учите им са насопуливиха:!!
