Sep 4, 2007, 11:02 AM

Завързвам тишината 

  Poetry
722 0 5
                       Завързвам тишината
                                                              с въже,
изплетено от лъчи на залязващо слънце -
тънки нишки алена прелест...
                        Завързвам тишината
                   към брега на мислите си, 
незнайно защо натежали от горест.

Ала тя - тишината, е лодка,
търсеща вечно пространства и шир...
и поема отново навътре в морето,
за да плава безспир...

Къса въжето и тръгва да гони вълните.
Отнася тъгата ми в себе си.
... започвам да чувам гласа на мечтите
и го сливам с гласа на сърцето си...

Пред очите ми - вълните и слънцето
                                          правят любов.
Преди миг тишината отплава.
След малко месецът ще е готов
                                 да изгрее
                                      и пръсне забрава...

© Елена Леонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??