Sep 4, 2007, 11:02 AM

Завързвам тишината

Poetry

1K 0 5

                 Завързвам тишината
                                                              с въже,
изплетено от лъчи на залязващо слънце -
тънки нишки алена прелест...
                        Завързвам тишината
                   към брега на мислите си,
незнайно защо натежали от горест.

Ала тя - тишината, е лодка,
търсеща вечно пространства и шир...
и поема отново навътре в морето,
за да плава безспир...

Къса въжето и тръгва да гони вълните.
Отнася тъгата ми в себе си.
... започвам да чувам гласа на мечтите
и го сливам с гласа на сърцето си...

Пред очите ми - вълните и слънцето
                                          правят любов.
Преди миг тишината отплава.
След малко месецът ще е готов
                           да изгрее
                        и пръсне забрава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Незабравима (Кремена Стоева)

Много хубаво!
Поздрав!

2007-10-28T22:48:29+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Интересно пишеш!Поздравления!

2007-10-28T22:42:24+02:00
непораснал (Томан Томанов)

ауу, то ногу убао ма какоуу!!! от баклава по убао ма!!!от две баклави биля!!кат го четих на сиганчитта,учите им са насопуливиха:!! бещаха дан попържат чак до след малко!толкоз убао!!!)))))

2007-09-08T19:36:30+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Красиво е , Леона , много е красиво тук!

2007-09-04T11:15:03+03:00
zvezdolika (Анжела Иванова)

Красива тъга!Докосва сърцето!

2007-09-04T11:07:06+03:00