4 sept 2007, 11:02

Завързвам тишината

  Poesía
1K 0 5
                       Завързвам тишината
                                                              с въже,
изплетено от лъчи на залязващо слънце -
тънки нишки алена прелест...
                        Завързвам тишината
                   към брега на мислите си, 
незнайно защо натежали от горест.

Ала тя - тишината, е лодка,
търсеща вечно пространства и шир...
и поема отново навътре в морето,
за да плава безспир...

Къса въжето и тръгва да гони вълните.
Отнася тъгата ми в себе си.
... започвам да чувам гласа на мечтите
и го сливам с гласа на сърцето си...

Пред очите ми - вълните и слънцето
                                          правят любов.
Преди миг тишината отплава.
След малко месецът ще е готов
                                 да изгрее
                                      и пръсне забрава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Леонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...