Завързвам тишината с въже, изплетено от лъчи на залязващо слънце - тънки нишки алена прелест... Завързвам тишината към брега на мислите си, незнайно защо натежали от горест.
Ала тя - тишината, е лодка, търсеща вечно пространства и шир... и поема отново навътре в морето, за да плава безспир...
Къса въжето и тръгва да гони вълните. Отнася тъгата ми в себе си. ... започвам да чувам гласа на мечтите и го сливам с гласа на сърцето си...
Пред очите ми - вълните и слънцето правят любов. Преди миг тишината отплава. След малко месецът ще е готов да изгрее и пръсне забрава...
ауу, то ногу убао ма какоуу!!! от баклава по убао ма!!!от две баклави биля!!кат го четих на сиганчитта,учите им са насопуливиха:!! бещаха дан попържат чак до след малко!толкоз убао!!!)))))
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав!