4 sept 2007, 11:02

Завързвам тишината

  Poesía
1K 0 5
                       Завързвам тишината
                                                              с въже,
изплетено от лъчи на залязващо слънце -
тънки нишки алена прелест...
                        Завързвам тишината
                   към брега на мислите си, 
незнайно защо натежали от горест.

Ала тя - тишината, е лодка,
търсеща вечно пространства и шир...
и поема отново навътре в морето,
за да плава безспир...

Къса въжето и тръгва да гони вълните.
Отнася тъгата ми в себе си.
... започвам да чувам гласа на мечтите
и го сливам с гласа на сърцето си...

Пред очите ми - вълните и слънцето
                                          правят любов.
Преди миг тишината отплава.
След малко месецът ще е готов
                                 да изгрее
                                      и пръсне забрава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Леонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...