Зазимяване
Един подир друг се изнизват горещници –
шепа разпилени мъниста от огън –
и бесува денят – непокаял се грешник,
и след залез ругае пиян, вместо сбогом.
Чак до кръв е забило петите си лятото
във плещите солени на морския бряг,
две сълзи от топола, две безмълвни проклятия
предвещават смъртта му. После есен и... сняг.
После цял керван галопиращи делници
и недели със дъх на кафе и смокиново сладко,
незараснали рани от срещите с вятърни мелници,
нерви, криво-ляво зашити с милувка, за кратко...
И с дебели юргани затрупали грижите,
неспокойно, припряно ще дебнем съня от засада.
Гурелива любов – от чакане нокти изгризала,
ще ни шепне за юли, ще припомня, че още сме млади.
И помъкнали мрежи с продукти и стръкчета вяра,
ще дотътрим нозе до мъгливото утро, където
с пълен сак със надежда от една светла гара
към своето лято ще потегли детето ни.
Ще премръзне тополата, осъмнала с празни обятия,
а пък ние ще скътаме обич редом с компотите.
И понесли през преспи неизменното свое разпятие,
до кръв ще забием пети във живота си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
