Зазимяване
Един подир друг се изнизват горещници –
шепа разпилени мъниста от огън –
и бесува денят – непокаял се грешник,
и след залез ругае пиян, вместо сбогом.
Чак до кръв е забило петите си лятото
във плещите солени на морския бряг,
две сълзи от топола, две безмълвни проклятия
предвещават смъртта му. После есен и... сняг.
После цял керван галопиращи делници
и недели със дъх на кафе и смокиново сладко,
незараснали рани от срещите с вятърни мелници,
нерви, криво-ляво зашити с милувка, за кратко...
И с дебели юргани затрупали грижите,
неспокойно, припряно ще дебнем съня от засада.
Гурелива любов – от чакане нокти изгризала,
ще ни шепне за юли, ще припомня, че още сме млади.
И помъкнали мрежи с продукти и стръкчета вяра,
ще дотътрим нозе до мъгливото утро, където
с пълен сак със надежда от една светла гара
към своето лято ще потегли детето ни.
Ще премръзне тополата, осъмнала с празни обятия,
а пък ние ще скътаме обич редом с компотите.
И понесли през преспи неизменното свое разпятие,
до кръв ще забием пети във живота си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
