Здрач
Дойде да гледаш как заспивам,
прочете ли и мислите ми в този мрак?
Мислиш ли, че не усещам, че си тука -
Дъха ти,уханието ти… усещам те, любими,
и само как?
Защо си мислиш, че не зная,
че всяка вечер ме обичаш със очи?
Та нали и аз те тъй обичам, мили,
горещо, пламенно, само моля те, недей
мълчи!
Да ме докоснеш искаш, зная,
а страх те е от отговор студен.
Не бой се, аз също силно те желая
и искам те, как силно искам те
до мен!
Ти гледаш всяка вечер
от прозореца към моето легло
и все тъй тайнствен, близък и далечен,
оставаш в мойте мисли, но с пречупено
крило!
Далече ли е много раят
и адът ли е още тъй горещ?
Не мога и не искам да узная,
защото ако теб те няма,
животът ми не ще да е живот,
а пещ?
Умирам, раждам се и пак изгарям!
Не! Моля те, недей!
Нямам вече сили, имам само жажда,
за която слънцето не грей.
Прочете ли ми мислите, съня ми най-накрая,
успя ли да отпиеш капчица от мен?
Да разбереш, че те обичам се старая,
но, май го знаеш вече, искаш ли да спрем!?
Не, не спираш да ме гледаш и не искаш!
Очите ти се къпят в радост и искрят,
отмиват болка, дават младост…
Гледай ме, любими, обичай ме във този мрак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Георгиева Всички права запазени
