6.04.2010 г., 7:56 ч.

„Здравей!” 

  Поезия
607 0 7

Понякога не искам да мечтая,

когато нищо пак не трепва във душата.

Началото не виждам... идва края,

а гостенка потропва – самотата.

 

Отворя ли ù, няма да си тръгне -

ще стъпче бързо малката надежда,

деня във нощ отново ще превърне

и този път къде ли ме отвежда?...

 

Една усмивка - толкова ми стига

и ще заключа с десет ката катинари.

Едно „Здравей!” с писмото ти пристига,

дано то самотата изпревари.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??