6 abr 2010, 7:56

„Здравей!” 

  Poesía
604 0 7

Понякога не искам да мечтая,

когато нищо пак не трепва във душата.

Началото не виждам... идва края,

а гостенка потропва – самотата.

 

Отворя ли ù, няма да си тръгне -

ще стъпче бързо малката надежда,

деня във нощ отново ще превърне

и този път къде ли ме отвежда?...

 

Една усмивка - толкова ми стига

и ще заключа с десет ката катинари.

Едно „Здравей!” с писмото ти пристига,

дано то самотата изпревари.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??