„Здравей!”
Понякога не искам да мечтая,
когато нищо пак не трепва във душата.
Началото не виждам... идва края,
а гостенка потропва – самотата.
Отворя ли ù, няма да си тръгне -
ще стъпче бързо малката надежда,
деня във нощ отново ще превърне
и този път къде ли ме отвежда?...
Една усмивка - толкова ми стига
и ще заключа с десет ката катинари.
Едно „Здравей!” с писмото ти пристига,
дано то самотата изпревари.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зл Павлова Todos los derechos reservados
