Apr 6, 2010, 7:56 AM

„Здравей!” 

  Poetry
575 0 7

Понякога не искам да мечтая,

когато нищо пак не трепва във душата.

Началото не виждам... идва края,

а гостенка потропва – самотата.

 

Отворя ли ù, няма да си тръгне -

ще стъпче бързо малката надежда,

деня във нощ отново ще превърне

и този път къде ли ме отвежда?...

 

Една усмивка - толкова ми стига

и ще заключа с десет ката катинари.

Едно „Здравей!” с писмото ти пристига,

дано то самотата изпревари.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??