Apr 6, 2010, 7:56 AM

„Здравей!” 

  Poetry
642 0 7
Понякога не искам да мечтая,
когато нищо пак не трепва във душата.
Началото не виждам... идва края,
а гостенка потропва – самотата.
Отворя ли ù, няма да си тръгне -
ще стъпче бързо малката надежда,
деня във нощ отново ще превърне
и този път къде ли ме отвежда?...
Една усмивка - толкова ми стига
и ще заключа с десет ката катинари.
Едно „Здравей!” с писмото ти пристига,
дано то самотата изпревари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова All rights reserved.

Random works
: ??:??