Здравей
Не можахме, не си подхождахме,
не допаднахме, не успяхме с теб ние да продължим.
Сега тъжни страдаме, ридаем,
ала със сълзи на очи ние пак мълчим.
Гордост беше между нас,
нека проклета да бъде тя.
Раздели ни като морски пясък се търсим с теб сега,
заля ни с бурните си вълни и ни изхвърли на брега.
Макар тишина да има,
макар и да е тъмно, без светлини.
Знам, една надежда някъде има,
мъничък лъч от неизгорели мечти.
Сега усмихвай се,
радвай се, дишай, живей.
По улиците прашни когато се срещнем,
не показвай тъгата си, през сълзи дори ти се смей.
В душата ми болка от копнежа налей,
песента на тъгата от сърце ти запей.
Сбогом, любов, добро утро, раздяла,
ей, моя самота, пак сме с теб сами, здравей.
Милан Милев
26.11.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милан Милев Всички права запазени
