Nov 27, 2011, 6:21 PM

Здравей

  Poetry » Love
895 2 1

Не можахме, не си подхождахме,
не допаднахме, не успяхме с теб ние да продължим.
Сега тъжни страдаме, ридаем,
ала със сълзи на очи ние пак мълчим.

Гордост беше между нас,
нека проклета да бъде тя.
Раздели ни като морски пясък се търсим с теб сега,
заля ни с бурните си вълни и ни изхвърли на брега.

Макар тишина да има,
макар и да е тъмно, без светлини.
Знам, една надежда някъде има,
мъничък лъч от неизгорели мечти.

Сега усмихвай се,
радвай се, дишай, живей.
По улиците прашни когато се срещнем,
не показвай тъгата си, през сълзи дори ти се смей.

В душата ми болка от копнежа налей,
песента на тъгата от сърце ти запей.
Сбогом, любов, добро утро, раздяла,
ей, моя самота, пак сме с теб сами, здравей.
Милан Милев
26.11.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments


  • "Макар тишина да има,
    макар и да е тъмно, без светлини.
    Знам, една надежда някъде има,
    мъничък лъч от неизгорели мечти."

    Пожелавам ти да намериш своя лъч на светлина през тъмнината и неяснотата!Харесах!Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...