Nov 27, 2011, 6:21 PM

Здравей

  Poetry » Love
893 2 1

Не можахме, не си подхождахме,
не допаднахме, не успяхме с теб ние да продължим.
Сега тъжни страдаме, ридаем,
ала със сълзи на очи ние пак мълчим.

Гордост беше между нас,
нека проклета да бъде тя.
Раздели ни като морски пясък се търсим с теб сега,
заля ни с бурните си вълни и ни изхвърли на брега.

Макар тишина да има,
макар и да е тъмно, без светлини.
Знам, една надежда някъде има,
мъничък лъч от неизгорели мечти.

Сега усмихвай се,
радвай се, дишай, живей.
По улиците прашни когато се срещнем,
не показвай тъгата си, през сълзи дори ти се смей.

В душата ми болка от копнежа налей,
песента на тъгата от сърце ти запей.
Сбогом, любов, добро утро, раздяла,
ей, моя самота, пак сме с теб сами, здравей.
Милан Милев
26.11.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments


  • "Макар тишина да има,
    макар и да е тъмно, без светлини.
    Знам, една надежда някъде има,
    мъничък лъч от неизгорели мечти."

    Пожелавам ти да намериш своя лъч на светлина през тъмнината и неяснотата!Харесах!Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...