Здравей!
Не те познавам, но прости ми,
със сигурност пред теб ще съгреша!
И ако можеш, място до тебе намери ми,
дори за малко, ще дойда аз пеша!
Без бързане, ще вляза тихо, по чорапи.
В живота на човек се влиза само бос!
И ще внимавам за тихите ти знаци,
в животът ти нали съм още гост!
И кротичко ще ти разкажа,
за истината, която някак си открих,
просто тъй , ще ти покажа,
че със нея аз се преродих!
А тя гласи така: "Доволен съм на малко -
една усмивка, мила дума, нежен жест...
Боже, колко малко,
трябва му на човекът всъщност днес!"
И доволен съм от твоята усмивка,
не, не те познавам, но така,
харесва ми просто за минутка
да надникна в твоята добра душа...
А ти, почувствай се също тъй свободна,
да погледнеш във моята, нали
заради това е срещата съдбовна -
да срещне, непознаващи се две съдби!
И гледай, колкото си пожелаеш!
Гледай в дълбоките ми две очи,
гледай и в тях ще се познаеш,
притихнала, щастлива може би!...
Но всичко е просто вероятност,
без действието, мисълта е просто илюзорност.
Затова те моля - прости мъжката ми прямост,
нека ти подам ръка...
И да тръгнем, с вътрешна посока,
полека, без умишлено да знаем на къде,
но доверявайки се на съдбата,
да поживеем истински и от сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени
