19.11.2023 г., 9:28 ч.

Здравей, как си? 

  Поезия
208 3 3

ЗДРАВЕЙ, КАК СИ?

 

Не знам кило памук – или олово,

кое от двете повече тежи.

Тежи ми от изреченото слово,

натегнато до крясък от лъжи.

 

Сегиз-тогиз ме пита някой: – Как си? –

и тръгва си с познатото: – Добре.

От данъци, от глоби и от такси,

май, иде вече време да се мре.

 

Не зная как съм, но не ми и дреме –

живея все на тръни и бодли.

От речените думи не навреме

навярно цял живот ще ме боли.

 

Защо ли ние всеки ден се лъжем,

дори когато казваме: – Здравей!

Простете ми и днес, че леко тъжен,

се смъквам сам на варненския кей?

 

Безесграонен, сам – и безадресен,

изпаднал от Вълшебния килим,

да изкрещя на този свят: – Добре съм! –

а сетне да изчезна яко дим.

© Валери Станков Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, за съжаление вече има много такива в България " изпаднали от вълшебния килим"...
    Тъжно, но самата истина !
    Поздрави !
  • Не зная как съм, но не ми и дреме –
    живея все на тръни и бодли.
    От речените думи не навреме
    навярно цял живот ще ме боли.

    Проблемът е, че много говорим, а малко мислим. И мислим, след като сме говорили.
  • Тъжно.
    Но познато усещане.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??