Здравей, Любов
Здравей, Любов
Здравей, Любов, как така се появи?
Пак ли ще тършуваш в моите мисли?
Пак ли ще превземаш деня ми
и ще нахлуваш в съня ми?
Пак ли ще ме преследваш?
Пак ли? Докога така?
Нима ти не разбра...
Обичала съм, но не като сега.
Ранявана съм, но не като сега.
Защо болиш, Любов? Защо?
Защо даряваш ми тъга?
Нима това си ти?
И радост, и тъга?
Нима си толкова различна?
По дяволите, имаш хиляди лица!
Как да те позная, Любов?
Как да кажа „Това си ти!"
Сред хиляди други само ти да блестиш...
Кажи ми, Любов, ти ли си?
Аз искам с тебе да вървя.
Да озариш нощта ми и да си с мен в деня ми!
Бъди до мен, Любов,
бъди до мен и днес и утре...
Бъди до мен във воли и неволи,
бъди до мен и моля те, не бягай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Александрова Всички права запазени
