Здравей, Любов
Здравей, Любов!Забравихме се двете...
Последната ни среща ми горчи -
тогава безполезна те нарекох,
а помня, че разплака ме и ти.
Отблъснах те или сама си тръгна...
Но връщаш се със вдигната глава!
И пак готова съм да те прегърна.
А докога ще караме така?!
Днес пътя ми отново ти пресичаш -
усещам трепета на твоите крила.
И зная, че е лудост да обичаш.
Да, зная. Но харесвам лудостта!
Здравей, Любов! Коя съм да те пъдя!
И щом дошла си вече, остани!
Пък нека времето ти бъде съдник,
че като тебе вечно е, нали?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
