Здравей, Любов!Забравихме се двете...
Последната ни среща ми горчи -
тогава безполезна те нарекох,
а помня, че разплака ме и ти.
Отблъснах те или сама си тръгна...
Но връщаш се със вдигната глава!
И пак готова съм да те прегърна.
А докога ще караме така?!
Днес пътя ми отново ти пресичаш -
усещам трепета на твоите крила.
И зная, че е лудост да обичаш.
Да, зная. Но харесвам лудостта!
Здравей, Любов! Коя съм да те пъдя!
И щом дошла си вече, остани!
Пък нека времето ти бъде съдник,
че като тебе вечно е, нали?!
© Мариела Челебиева All rights reserved.