10.01.2012 г., 15:25

Здравей, самота

583 0 0

Здравей, самота!

Ти ли на врата ми почука?

Отворих ти сама,

не те очаквах тука.

Не искам да се срещам с теб,

ти носиш отчаяние,

а моят поглед вперен е напред,

делят ни  огромни разстояния.

Последно, когато ти ме навести,

обещах си да се разминаваме,

затова сега ще ми простиш,

нямаш моето внимание.

Не сме си вече нужни,

нито приятели, нито близки,

дори познати да бъдем не искам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...