Здравей, самота

Здравей, самота!

Ти ли на врата ми почука?

Отворих ти сама,

не те очаквах тука.

Не искам да се срещам с теб,

ти носиш отчаяние,

а моят поглед вперен е напред,

делят ни  огромни разстояния.

Последно, когато ти ме навести,

обещах си да се разминаваме,

затова сега ще ми простиш,

нямаш моето внимание.

Не сме си вече нужни,

нито приятели, нито близки,

дори познати да бъдем не искам.