16.07.2004 г., 1:52

Здраво стъпил на земята

1.8K 0 1
Без посока в живота си се лутам,
какво да правя животът ми широк е.
Не утъпках път – скала не бутам,
мантинела не поставих – той поток е.

Да бъда здраво стъпил на земята,
не би ли погледа ми туй стеснило.
Къде остава свободата,
защо ми е това бесило.

Не отказвам по земя да ходя,
ни по облаци да стъпвам.
Из живота си безкраен все ще бродя,
до смъртта си – ах, потръпвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...