6.05.2011 г., 11:23

Зелен ерген преобразен

650 0 0

Искам те, да си до мен,

макар и лежерно далечен.

Да ме гледаш както преди - зелен,

макар и вече да не си ерген...

 

Искам те, макар и студен,

аз ще те виждам облечен,

да оставяш по мене следи,

макар и вече неизречени.

 

Искам ли те наистина до мен

така безнадеждно далечен,

да ми подаваш ръка с жест уморен,

окован в своите мисли на женен?


Искам ли те така смъртно студен,

на заучени навици обречен,

да занемаряваш у мене следи,

от теб отдавна ненамерени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атина Платинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...