Зелен ерген преобразен

Искам те, да си до мен,

макар и лежерно далечен.

Да ме гледаш както преди - зелен,

макар и вече да не си ерген...

Искам те, макар и студен,

аз ще те виждам облечен,

да оставяш по мене следи,

макар и вече неизречени.

Искам ли те наистина до мен

така безнадеждно далечен,

да ми подаваш ръка с жест уморен,

окован в своите мисли на женен?

Искам ли те така смъртно студен,

на заучени навици обречен,

да занемаряваш у мене следи,

от теб отдавна ненамерени.