ZAGORA (Диана Кънева)
409 485
4.12.2009 г., 22:42 ч.

Зелена обич 

  Поезия » Пейзажна
537 0 4

                                                    Зелена   обич

 

Ухание на здравец

ме изпълва,

а ветрила развява

папрат луда.

Едно усещане

покълва,

невероятно като чудо.

Усмивки бели, ягодови,

греят

и къпя се с наслада

в хладовина.

Наблизо изворче

припява,

треви и вейки

кваси с медовина.

Във ствол и храст

откривам

философия дълбока.

Във транс

на дървеса я диря

и в руните

на чуката висока,

върху която

самовили свирят.

Безкрайно се издигат

към небето

спиралите

от стъпки кози,

сред облаците, дето

богове напети

съдби и светове

залагат на облози.

Владетелка

в мъхаво-лишния оазис,

гората вее

патриаршеска брада.

Една космическа виталност

лази

над дребни страсти

и над суета.

Понякога, когато

се пробуди

копнеж, да ме погалят

длани,

тогава спомена

разгръщам лист по лист,

с зелена обич

пак налагам рани...

 

                                                                Диана  Загора

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??