Зелена обич
Зелена обич
Ухание на здравец
ме изпълва,
а ветрила развява
папрат луда.
Едно усещане
покълва,
невероятно като чудо.
Усмивки бели, ягодови,
греят
и къпя се с наслада
в хладовина.
Наблизо изворче
припява,
треви и вейки
кваси с медовина.
Във ствол и храст
откривам
философия дълбока.
Във транс
на дървеса я диря
и в руните
на чуката висока,
върху която
самовили свирят.
Безкрайно се издигат
към небето
спиралите
от стъпки кози,
сред облаците, дето
богове напети
съдби и светове
залагат на облози.
Владетелка
в мъхаво-лишния оазис,
гората вее
патриаршеска брада.
Една космическа виталност
лази
над дребни страсти
и над суета.
Понякога, когато
се пробуди
копнеж, да ме погалят
длани,
тогава спомена
разгръщам лист по лист,
с зелена обич
пак налагам рани...
Диана Загора
© Диана Кънева All rights reserved.
