ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
4 дек. 2009 г., 22:42

Зелена обич 

  Поэзия » Пейзажная
576 0 4

                                                    Зелена   обич

 

Ухание на здравец

ме изпълва,

а ветрила развява

папрат луда.

Едно усещане

покълва,

невероятно като чудо.

Усмивки бели, ягодови,

греят

и къпя се с наслада

в хладовина.

Наблизо изворче

припява,

треви и вейки

кваси с медовина.

Във ствол и храст

откривам

философия дълбока.

Във транс

на дървеса я диря

и в руните

на чуката висока,

върху която

самовили свирят.

Безкрайно се издигат

към небето

спиралите

от стъпки кози,

сред облаците, дето

богове напети

съдби и светове

залагат на облози.

Владетелка

в мъхаво-лишния оазис,

гората вее

патриаршеска брада.

Една космическа виталност

лази

над дребни страсти

и над суета.

Понякога, когато

се пробуди

копнеж, да ме погалят

длани,

тогава спомена

разгръщам лист по лист,

с зелена обич

пак налагам рани...

 

                                                                Диана  Загора

 

© Диана Кънева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??