Зелената порта
отминаха годините
и се загубиха
телата забравиха
топлината на пръстите
огънати дървета
от листи
бавно се ронят
гледам с очите ти
зидове
с пълзящите рози
но къде остана
Зелената порта
не можахме да минем
сенките ни все някъде
бързаха
днес потрепват
като криле
на немия лебед
мълчанието на другия
а гласът идва
като надежда
за огън
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидар Пангелов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
