отминаха годините
и се загубиха
телата забравиха
топлината на пръстите
огънати дървета
от листи
бавно се ронят
гледам с очите ти
зидове
с пълзящите рози
но къде остана
Зелената порта
не можахме да минем
сенките ни все някъде
бързаха
днес потрепват
като криле
на немия лебед
мълчанието на другия
а гласът идва
като надежда
за огън
© Божидар Пангелов All rights reserved. ✍️ No AI Used
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
