19.07.2011 г., 21:22 ч.

Зелени Човечета 

  Поезия » Хумористична
1244 0 1

Загледах водата,

видях и луната...

Седеше сама

в облаци от трева...


Вълци вият

покрай нея...

А аз отдолу

седя и се смея...


Спира тока,

става тъмно...

А луната свети,

но не напълно...


Жаби крякат

нейде в потока...

Ей ги там,

жабока и смока..


Зелени Човечета

излизат навън...

А аз седя

и пуша до пън...


Малък комар

прелита пред мен...

С кървави зъби

той е снабден...


Времето лети

с бира в ръка..

А аз имам чувството,

че нямам крака...

© Кристиян Крумов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??