Загледах водата,
видях и луната...
Седеше сама
в облаци от трева...
Вълци вият
покрай нея...
А аз отдолу
седя и се смея...
Спира тока,
става тъмно...
А луната свети,
но не напълно...
Жаби крякат
нейде в потока...
Ей ги там,
жабока и смока..
Зелени Човечета
излизат навън...
А аз седя
и пуша до пън...
Малък комар
прелита пред мен...
С кървави зъби
той е снабден...
Времето лети
с бира в ръка..
А аз имам чувството,
че нямам крака...
© Кристиян Крумов Всички права запазени