19.07.2011 г., 21:22

Зелени Човечета

1.5K 0 1

Загледах водата,

видях и луната...

Седеше сама

в облаци от трева...


Вълци вият

покрай нея...

А аз отдолу

седя и се смея...


Спира тока,

става тъмно...

А луната свети,

но не напълно...


Жаби крякат

нейде в потока...

Ей ги там,

жабока и смока..


Зелени Човечета

излизат навън...

А аз седя

и пуша до пън...


Малък комар

прелита пред мен...

С кървави зъби

той е снабден...


Времето лети

с бира в ръка..

А аз имам чувството,

че нямам крака...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиян Крумов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...